"Виждам го, седнал на столче в дворчето на улица „Юнашка”. Вперил поглед на юг към Средна гора. Прехвърля нейните баири и стига в родното Верен. Като на филмова лента пред него минава детството, младежките години, войниклъка, полицейските инквизиции, концлагера, фронта и пак се връща в родното село. Селото, което толкова обичаше и не искаше да се разделя с него. Ето какво често споделя със своя внук Генади: “Родих се, учих и пораснах на село. Времената бяха трудни и жестоки. Борихме се с неправдите. Нашите идеали бяха идеалите на борците за национално освобождение Ботев и Левски, на революционерите от Великата френска революция: “Свобода, братство и равенство!” Вярвахме и се борихме за осъществяването на тези идеали. Преживях полицейските инквизици, концлагера, участвах в Отечествената война, неведнъж животът ми е висял на косъм, но вярвах. Може да е било утопия, но вярвах. Днес вие в какво вярвате, на какво се надявате. Какъв е вашият идеал?"
No comments:
Post a Comment