Този блог е посветен на дядо ми, милият ми дядо Вичо, който на 76г. се научи да пише на компютър и написа три чудесни книги. Две от тях са негови спомени как той израства в едно малко но будно за годините си село (Верен, Чирпанско) и заобикалящите го роднини, прятели и познати (1927-2000). И как променливите политически обстоятелства си играят със съдбите им.
Третата книга написва по записки водени по време на престоя си в Йоханесбург, ЮАР (2003-2005), на гости на малката си дъщеря, Живка.
С удоволствие и интерес ги прочетох, макар да съм от друга генерация, и се надиявам те да се харесат и на вас.
Александра (внучка)
Отворете линка да свалите две от книгите:
Click here to view Дядо Вичо.
Далече, далече житейският вятър е завлякъл семето обрулено от старото Кондарево дърво – от Чирпанското Верен, та чак до най-южното кьоше на Африканския материк.
ReplyDeleteНо хвала!
Хвала, че То не е забравило корена си!
Хвала, че То се гордее и не се срамува от него, от простичката му наша, българска, селска битност!
Хвала и на старият дънер, че е отгледал и възпитал такова Семенце!
Поздрави, за което, Сашке!